ПОДПОРНИТЕ СТЕНИ са най-разпространените геотехнически съоръжения. Биват различни видове: тежки, леки (конзолни), каменни, тухлени и навлезлите габиони. Използват се за преодоляване на денивелация на почвата от 1-2 до 4-5 метра. При по-големи височини започват да стават неикономични. Най-честата им употреба е при терасиране на наклонен терен и при защита на пътно съоръжение. Сравнително елементарни са както за изчисление, така и за изпълнение. Задачата за подпорни стени със своята близо 300-годишна история е една от първите геотехнически задачи.
1. Проектиране на подпорни стени
Задачата за проектиране на подпорните и укрепителните съоръжения е свързана с няколко етапа на работа, които включват:
- определяне (избор) на строителни височини, което се диктува от технически, икономически,естетически и други мотиви;изясняване на големините и разположението на полезните товари;
- установяване на физико-механическите характеристики на почвите встрани и подсъоръженията;
- избор на типа на подпорното съоръжение и формата на напречното сечение, вкл. приемане на начални размери и дълбочини на фундиране (при стените от шпунтов тип -забиване);
- определяне на земния и водния натиск;
- проверки за сигурността на съоръжението – доказване или отказ от първоначалните, респ.определяне по итерационен път на подходящи, размери.
- представяне на проектните решения в графичен вид, необходим с оглед на изпълнението.
2. Видове подпорни стени
Има различни видове подпорни стени, бетонни, каменни, тухлени. Най-разпространени са бетонните стени поради факта, че бетона е устойчив материал за случая и притежава необходимата носеща способност. На фиг.1 са представени няколко вида подпорни стени : ъглови конзолни безребрени, ъглови конзолни оребрени, ъглови с обелкчаващи конзоли, ъглови анкерирани, подпорни стени на пилотна рамка;
Фиг.1 – видове подпорни стени: ъглови конзолни безребрени, ъглови конзолни оребрени, ъглови с обелкчаващи конзоли, ъглови анкерирани, подпорни стени на пилотна рамка;
2.1 Тежки подпорни стени
Тежките бетонни подпират почвата със своето собствено тегло, което обаче предполага голямо количество излят бетон. По тази причина те биват изоставяни в миналото и вече голяма част от проектантите се ориентират към леки конзолни стени.
Фиг.2 – видове сечения на ТЕЖКИ подпорни стени
Тежки стени могат да се видят по протежение на по-старите ЖП съоръжения когато икономията, не е била основна цел а проектирането на този вид съоръжения.
2.2 Леки подпорни стени
Леките стени работят със т.нар. конзола върху която стъпва почвен масив който служи като противотежест.
Фиг.3 – видове сечения на ЛЕКИ подпорни стени
Леките подпорни стени са най-разпространиения вид подпорни стени. Особеното при тях е, че една част от почвата върху задния отстъп, тежи върху стената и това и пречи да се преобърне. Обратния насип зад стената бива моделиран по различен начин но най-често се изпълнява от несвързан материал с висок ъгъл на вътрешно триене. При наличие на подпочвени води се изпълнява специален дренаж и отвори наречени „барбакани“
Фиг.4 – Дренажни устройства при ъглови подпорни стени
При изпълнението на монолитните подпорни стени няма нищо особено. Спазват се установената практика за строителство на монолитни конструкции.
